Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов Следвайте Гласове в ТелеграмПрез 2017

Автор: о.з. п-к, доцент, доктор Гергин Гергинов Следвайте " Гласове " в Телеграм

През 2017 година Корейската народно-демократична република разгласи, че Крим е съветски, а в  2022 година призна ДНР и  ЛНР за самостоятелни. За този жест тя получи от Русия единствено една официална признателност, което не приказва за близки връзки сред тях. През идната година обаче настъпи забележителна смяна в връзките сред двете страни. На 27 януари Ким Е Чжон, сестра на водача на КНДР, съобщи " Ние постоянно ще бъдем в един окоп дружно с армията и народа на  Русия ”. На 25 юли съветският министър на защитата армейски военачалник Сергей Шойгу дойде на публично посещаване в Пхенян, посрещнат въодушевено и с почести като държавен глава, даже е наименуван „ другарю ” – приятели за КНДР са единствено жителите на Китай, Виетнам, Куба и Лаос.

Посещението е във връзка честване на 70 година от края на Корейската война 1950-53 година, а посрещането на съветската делегация е доказателство, че думите на Ким Е Чжон не са казани на вятъра.  Армейски военачалник Сергей Шойгу договаря с министъра на защитата на КНДР и с водачът Ким Чен Ун, който персонално му сподели обособените мостри въоръжение, открити в изложбената палата на въоръжените сили. Според изявления преди визитата експерти от двете страни са обсъждали и постигнали съглашение по три съществени тематики: военно-техническо съдействие, потребление на работна мощ от КНДР в Русия и икономическо съдействие сред тях, т.е. визитата има икономическо, военно и политическо значение.

Икономическото съдействие е от голяма важност и за двете страни. Работници от КНДР биха оказали добра помощ на Русия както вътре в страната, по този начин и при възобновяване на новоприсъединените области. За КНДР заработеното в Русия и превърнато, да вземем за пример, в продоволствени артикули ще бъде прекомерно потребно, защото обработваемата повърхност е единствено 20 % /от общо 120 хиляди кв.км/, с която би трябвало да се изхрани население от 25 млн.

На Запад с интерес се разяснява вероятно военно-техническо съдействие сред Русия и КНДР – вероятно, тъй като няма публично изявление по този въпрос. Разузнаването на Съединени американски щати твърди, че то е действителност, само че без да показва доказателства, а двете страни го отхвърлят. Показателен е фактът, че от 3 до 5 август, т.е. доста скоро след визитата на съветската делегация, водачът на КНДР инспектира няколко оръжейни завода и разпорежда увеличение на военното произвеждане, тъй като „ страната би трябвало да се готви за война ”.

За опцията за военно-техническо съдействие сред Русия и КНДР може да се съди по достиженията на военно-промишления комплекс на КНДР. Още със основаването си страната е въоръжена със руско оръжие и до момента калибрите му не са променяни. Това е една от аргументите за вероятен продан на всевъзможен вид муниции.

КНДР към този момент над 50 години живее под наказания и в цялостна изолираност, наложена от Запада. Въпреки компликациите тя основава мощен военно-промишлен комплекс, който създава освен за потребностите на своите въоръжени сили, само че и за експорт, да вземем за пример, ракетно въоръжение е експортирано в 11 страни от Близкия изток и Африка. В началото на сегашното столетие в състава му са към 1800 предприятия, измежду които 40 за произвеждане на стрелково оръжие, 10 за бронетанкова техника, 10 корабостроителни, 50 за взривни субстанции, незнаен е броя на ракетостроителните и за произвеждане на нуклеарно оръжие. Повечето от предприятията са построени подземен в провинция Чагандо и прилежащите й региони.

ВПК без проблем комплектува и доставя армията с всичко належащо, а тя по никакъв начин не е дребна. Съставът й е 1.1 млн. бойци, от тях 180 хиляди спецназ, квалифициран запас над 8.2 млн. и към 190 хиляди военизиран състав на силовите ведомства, т.е. страната разполага с персонален състав от към 9.5 млн., 11 хиляди подземни бази и е най-военизираната в света. 

Постиженията й в създаване и произвеждане на въоръжение са впечатляващи. Например, употребяваният от 2009 година танк „ Сонгун-915 ” е с 125 мм оръдие, 14.5 мм зенитна картечница, две пускови установки за противотанкови ракети и сдвоена установка за ракети от портативен зенитно-ракетен комплекс – в резюме, той е без аналог в света. КНДР е една от дребното страни, създала реактивна система за залпов огън с обхват 380 км и зенитно-ракетна система, сходна на съветската С-300П. Тя има на въоръжение крилати ракети с обхват 1500 км, изстрелвани от подводница, от железопътна и от автомобилна пускова установка.

Разработени са тактически, оперативно-тактически, със междинен радиус и междуконтинентални балистични ракети. Докато първите два класа са за битка с Република Корея /към нея са ориентирани 600 ракети, в това число актуалните KN-23, сходна на съветската „ Искандер ” и KN-24, аналог на американската ATACMS, 200 ракети от третия клас са предопределени за Япония, а последният основава безпокойствие на Съединени американски щати - това са МБР с течно гориво „ Хвасон-17 ” с моноблочна нуклеарна бойна глава и обхват към 15000 км и най-новата „ Хвасон-18 ” /аналог на съветската „ Ярс ”/. Тя е с твърдо гориво, притежател на моноблочна или на касетъчна с 3 нуклеарни бойни блока с самостоятелно ориентиране и мощ по 150 кт. На воръжение е и балистична ракета с подводно базиране.

КНДР е десетата страна в света, извела в околоземна орбита неестествен сателит със лична ракета-носител. Тя е деветата нуклеарна страна на планетата, направила 6 подземни нуклеарни опита, в това число през 2017 година и с термоядрен заряд, а тази година беше демонстриран повсеместен тактически нуклеарен боезаряд „ Хвасан-31 ” за комплектуване на ракетни комплекси. Според Стокхолмския  института /SIPRI/ през 2021 година КНДР е разполагала с към 20-30 нуклеарни заряда и материал за разработване на още 45-55. 

Впечатляват още подводният безпилотен уред, кадърен да носи нуклеарен заряд, и хиперзвуковата ракета „ Хвасон-8 ” с хиперзвуков планиращ военен блок, с която на 28 септември 2022 година беше осъществено първо полетно тестване. Интерес провокират и двата тежки разузнавателно-ударни БЛА „ Сетбел-4 ” и „ Сетбел-9 ”, които мощно наподобяват RQ-4 „ Global Hawk ” /обхват 5500 км/ и „ MQ-9 Reaper ” /2000 км/ - по всяка възможност опциите им са близки до тези на американските. Кибербойците на КНДР са едни от най-способните в света – още през 2015 година разузнаването на Република Корея открива, че КНДР разполага с 6-хиляден корпус за осъществяване на огромни кибероперации. 

Възможностите на ВПК на КНДР се показват, с цел да не остане никаво подозрение в изказванието, че тя може да бъде потребен съдружник на Русия във военно-техническо отношение. 

Политическото съдействие сред Русия и КНДР има значимо значение и за двете страни, без значение че имат разнообразни политически системи. Има своите особености и политическата система на Китай, което не пречи на дейното икономическо съдействие с КНДР и Русия. Въпреки разликите доближаването на страните се основава на  политиката на Съединени американски щати в този район. Вече няколко години Съединени американски щати интензивно работят за основаване на официални съюзи с дружествени страни, чиято устременост главно е срещу Китай, само че те имат директно отношение както към сигурността на КНДР, по този начин и на Русия. 

Такива са основаният през септември 2021 година AUKUS сред Съединени американски щати, Англия и Австралия, провокирал въпроса на  „ Дойче Веле ” - “Появи ли се „ Индо-Тихоокеанско НАТО “? През юни 2022 година стана факт „ Partners in the Blue Pacific ” сред Съединени американски щати, Англия, Япония, Австралия и Нова Зеландия за съдействие и в региона на сигурността, а към този момент няколко години се прави подготовка за основаване на  съюз сред Съединени американски щати, Япония и Република Корея. На 18 август т.г. в Кемп-Дейвид-САЩ се организира среща сред президентите на Съединени американски щати и Република Корея и премиера на Япония. На първо време задачата е активизиране на военното съдействие сред армиите на трите страни. Като се има поради острия звук на признатата декларация против Китай, може да се допусне, че в недалечна вероятност ще се образува военно-политически съюз, ориентиран против него и КНДР. Натискът на Съединени американски щати Република Корея и Япония да дават военно-техническа помощ на Украйна демонстрира, че Съединени американски щати се стремят да му придадат и антируска устременост. 

По всяка възможност в недалечно бъдеще определението „ Тихоокеанско НАТО “ ще заслужи AUKUS в композиция с възможен троен съюз сред Съединени американски щати, Япония и Република Корея. 

Започна и координиране на въпроса за разкриване офис на НАТО в Япония, на който към този момент се опълчва Франция. Създаването му би била първа стъпка към последователно ангажиране на НАТО и в Тихоокеанския район, т.е. образуване в бъдеще на Европейско-Тихоокеанско НАТО. 

Активната активност на Съединени американски щати в Тихоокеанския район постанова на Русия, Китай и КНДР да реализират все по-тясно съдействие между тях. Въпреки че към този момент то се реализира на двустранна основа, трите страни могат да си обезпечават ефикасна помощ в избрани области без да основават проблеми на личните си стопански системи и провеждана политика. На процедура това би било неофициален съюз сред три ракетно-ядрени сили, способни да се опълчват даже на вероятно Европейско-Тихоокеанско НАТО.

За Русия двустранното съдействие с КНДР има два аспекта – повишение сигурността на далекоизточните територии и приемане на възможна военна помощ против НАТО на територията на Украйна. Последното би имало смисъл, в случай че НАТО директно се намеси във войната. Днес това наподобява малко евентуално,  но не е изключено, като се има поради увеличаващите се войски в междуморието, т.е. в полосата от България до Прибалтика. 

След явния крах на украинското контранастъпление САЩ/НАТО трескаво търсят вид за почтено излизане от украинския капан, който сами сътвориха, сами влязоха в него и в този момент би трябвало да излязат, с цел да влязат в тихоокеанския. Счита се, че за това има два съществени разновидността. 

Единият е основаване на възможен съюз сред остатъчна Украйна, Полша и Литва на основата на основаният през юли 2020 година от трите страни тъй наречените „ Люблински триъгълник ”, с който да се показва триумф против Русия. За да се реализира той е нужен мир сред Русия и Украйна, за реализиране на който към този момент се оферират разнообразни разновидности. Наскоро Стиан Йенсен, началник на канцеларията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в изявление за вестник „ Verdens Gang ” съобщи: „ Мисля, че решение може да бъде отвод на Украйна от територии против участие в НАТО ”. Впрочем след три дни пред същия вестник той се отхвърли от думите си, а НАТО се разграничи от тях. 

Такава концепция се предлага и от други места, което демонстрира, че този въпрос се проработва. Ако такова решение се реализира, ще се получи обособена група вътре в НАТО, която ще бъде употребена като острие против Русия и ще основава освен непрекъсната заплаха на западната й граница, само че ще бъде и генератор на непрекъснато напрежение за Европейски Съюз. Последното освен че не безпокои Съединени американски щати, само че за тях това дори е добре, тъй като ще им разреши по-сигурно да държат в подчинено състояние Европа и да я употребяват за своите цели. На подобен вид Русия надали ще се съгласи, тъй като задачата му е ясна – в този район на Съединени американски щати е нужна колкото се може по-мощна група от страни, подчинена директно на тях, и то с изход на Черно море.

Другият вид е въвеждане във войната и на други страни от междуморието, само че без публична интервенция на Вашингтон и Брюксел. Възможност за непряка интервенция може да се реализира посредством потребление още веднъж на страните от „ Люблинския триъгълник ” и по навръх техния полско-украинско-литовски корпус. Водеща роля в него е отредена на Полша, която в последно време интензивно се въоръжава - от Съединени американски щати се доставят 200  РСЗО HIMARS и 250 танка „ Aбрамс ”, от Германия 150 танка „ Леопард ”, от Република Корея 980 танка, 648 гаубици, 48 леки изтребители и 288 РСЗО, аналог на HIMARS. Страната организира скрита готовност за довеждане на армията до 300-хиляден състав и основава още седем дивизии към досегашните три. 

На първо време останалите страни от междуморието биха били логистична база на корпуса, а при нужда и участници във войната. Но това е натовска армия и няма по какъв начин САЩ/НАТО да се дистанцират от нея, в случай че съответните страни не преустановят участието си в алианса. Ако този или сходен на него вид се осъществя, доста е евентуално на украинска територия да стартира ново издание на Корейската война с съвсем същите участници както през 50-те години на ХХ век. В този аспект визитата на съветската делегация в КНДР придобива избран смисъл. 

Нашите нови ръководещи все по-активно въвличат страната в проектите на Съединени американски щати за този район. Провежданите крупни военни учения в междуморието не подминаха и нашата страна. От 5 до 20 август на авиобаза " Безмер " и летище " Чешнегирово " се организира военно обучение „ Тракийско лято-23 ” с присъединяване на Военновъздушни сили на Съединени американски щати. Прави усещане една от образователните тематики, а точно „ транспорт на войски и товари и стоварване на товари по парашутен прийом ” с военно-транспортен аероплан С-130. Темата е изцяло съответна с развиването на военно-политическата конюнктура към Украйна и е подготовка за прекачване по въздуха на наши и други войскови елементи, да вземем за пример, до румънски или украински летища. 

Всичко, което става на наша територия по линията на НАТО, провокира угриженост в страната. Може би с цел да я разсее  нашият министър председател ни твърди, че НАТО „ е нашето бомбоубежище през днешния ден “ и по-сигурно от него няма. Дали „ бомбоубежището ” е несъмнено може да се съди по следното: тактиката за осъществяване на украинското контранастъпление е компютърно моделирана от САЩ/НАТО, само че се оказва, че е несъответствуваща за този ТВД - не било регистрирано съществуването на обилни площи с шубраци и съветските минни полета. Като се има поради несъответствуващата тактичност, наложена на украинската войска, безпроблемното заличаване на положителната западна бойна техника и желанието на САЩ/НАТО да позволяват проблемите си с непознати ръце, може да се направи извода, че въпросното бомбоубежище не е от най-сигурните. 

Разширяващото се присъединяване на страната в украинската война  се вижда и от увеличаващите се доставки на въоръжение. Освен муниции, БТР и оръжие, да вземем за пример термобарични гранати за РПГ-7 на цех „ Арсенал ”, има съмнение, че за тази цел се приготвя и зенитно-ракетен комплекс С-200 и по-точно неговите ракети В-880Э. И ето за какво.

През нощта на 11 август 4 самолета МиГ31К с 4 ракети Х-47М2 „ Кинжал ” унищожават авиобаза „ Коломия ” в Ивано-Франковска област. На нея са открити доставени от Съединени американски щати тренажори и на тях се прави първична подготовка на летци за многоцелевите изтребители F-16. Ударът е нанесен в навечерието на изпращане на летците за  обучение в Съединени американски щати и на процедура той отдалечава във времето както подготовката им, по този начин и потребление на самата база за тази цел. Като отговор на идващия ден Киев нападна с две ракети от зенитно-ракетен комплекс С-200 Кримския мост. Ракетите са зенитни, само че благодарение на американци/англичани са преоборудвани за поразяване на земни цели. 

Според съветски и наши източници С-200 е на въоръжение у нас от 1983 година – закупени са 6 пускови установки и 26 ракети. Комплексът е  развърнат на 20 км северозападно от София и от началото на сегашното столетие пусковите установки са без ракети, т.е. комплексът е небоеготов. 

Интересно е  това, че едвам през 2022 година МО афишира поръчка ТС 78.3905.22ВО за доставка на аварийни елементи за ЗРК С-200, само че в явната й част не се прецизира за кой детайл от комплекса са необходими-възможно е да се намерят, тъй като комплексът е закупен от 22 страни, а в 15 от тях към момента е на въоръжение. 

Като се има поради отработената в Украйна технология за преоборудване на С-200 за поразяване на земни обекти, главно цивилен, тъй като за такива на фронта той е неефикасен, дейното ухажване на страната ни от украинското управление, желанието на МО да достави аварийни елементи повече от 20 година след снемане на ракетите от пусковите установки, може да се допусне, че се проработва и въпроса за даване С-200 на Украйна – без значение като цяло или по детайли. 

Ако допуснем, че поръчката е нужна за потребностите на нашия ЗРК, то за какво МО е чакало повече от 20 година? Впрочем всеки, който познава комплекса или най-малко малко схваща от ракетна техника, ще се отнесе към това допускане най-малкото с лека пренебрежителна усмивка.  

Спринтовото въвличане на страната в украинската война от новите ръководещи подухва спомен за написаното от Хенри Кисинджър след неуспеха на Съединени американски щати във Виетнам: „ Да си зложелател на Америка може да бъде рисково, само че да си другар е съдбовно “. Тази мисъл поражда въпроса: кое е по-добро за една страна – да има за нея заплаха от Съединени американски щати или да се доближи до съдбовен край от другарство с тях?